В България живеем в 1974 г. Защо все още ставаме свидетели на зло...
„ Баща не е мръсна дума “:
на няколко митинга на татковци в разнообразни български градове.
Според уредниците, съдилищата нарушават правото на децата на еднакъв достъп до двамата родители и бащите нормално са дискриминирани при решения за наставнически права.
" В момента има входирани три законопроекта, които във вторник са прегледани на правна комисия и се надяваме скоро да бъдат гласувани. Целта на тези законови промени е категорично да бъде указано на всички съдилища в страната, те да работят в най-хубавия интерес на детето ", сподели Владимир Ненов, един от уредниците на митинга.
Той има две деца - на 5 и 7 години, които живеят на 300 метра от вкъщи му, и съгласно него няма справедлива причина той да контактува с тях едвам два пъти по 48 часа в месеца.
Снимка: Pixabay
Защо в България към момента споделеното родителство звучи като табу?
" В България може да се приказва за споделено родителство, има го заложено в Семейния кодекс, само че при едно изискване, че и двамата родители са съгласни ", сподели за ФрогНюз Владимир Ненов.
Той разясни, че в България от ден на ден татковци, освен майки, се учат от дефицитите в системата и стартират да се възползват от нея.
“Ако единият родител е малко по-емоционално неузрял, той безусловно отвлича децата и от момента на фактическата разлъка стартира един юридически вакуум. И двамата са безусловно пълноправни родители, само че единият държи децата като заложници. Има доста случаи, става въпрос за физически отвличания на деца. Единият родител взема решение да се реалокира в различен град с децата и другият няма по какъв начин да реагира. В момента, в който стартира фактическата разлъка, се подава една искова молба за бракоразвод, само че първото съвещание, в най-хубавия случай се насрочва след 3-4 месеца. До този миг двамата родители са с безусловно пълноправни права ”, разяснява бащата.
“В момента, в който пристигна съвещанието, какво излиза? Децата през последните месеци са гледани в дома на единия родител, който твърди, че другият родител не се интересува от тях. Съдът дефинира привременни ограничения и до момента в който продължава делото, това решение има силата на правосъден акт ”.
Снимка: Pixabay
“Отвличания ”
Ненов споделя, че “отвличанията ” на деца от личните им родители се е трансформирало в всеобща процедура.
“Хората се изучиха, който пръв отвлече децата, по-късно взима родителските права. Представете си това какъв резултат има върху децата, да те държат в плен и три месеца да нямаш опция да видиш другия си родител. В най-хубавия случай да можеш да го виждаш четири пъти в месеца. Не знам дали има родител, който да е изправен пред подобен риск и да не работи първи. Това е миг на прочувствено положение, в което, който работи пръв, той печели всичко. Това подклажда войни ”, безапелационен е Ненов.
Родителите, които неистово се борят за споделено родителство, са отправили няколко належащи претенции, които са прегледани в правна комисия.
- Бързо правосъдно произвеждане. Всички правосъдни процеси, които касаят деца, да се случват по бърза процедура, да има бърза пътека, тъй като сега правосъдните процеси са доста мудни.
- Да се вкара обозрима хипотеза за споделено родителство. Ако няма тежки потвърдени прегрешения на някой от родителите, по дифолт да се присъжда споделено родителство - равно време и на двамата.
Да се вкара механизъм, който да подсигурява осъществяването на правосъдните решение, откакто те към този момент са влезнали в действие.
- Четвъртото искане е тежко да се криминализира психическия тормоз над деца, процесът, в който единият родител стартира тежко да настройва детето против другия.
Владимир Ненов изясни, че много родители се сблъскват с проблеми във връзка с правосъдното решение с избран режим на контакти.
“Да кажем в петък, в еди какъв брой си часа, аз би трябвало да съм на избрания адрес и да си взема децата. Отиваш там и майката споделя, че те не желаят да дойдат. Единият родител е подучил децата да споделят, че не желаят при другия родител. В случая правният механизъм е да се обадиш на 112 и да заявиш, че имаш правосъдно решение с съответен номер, издадено от еди кой си Районен съд, да изискаш патрул на място, тъй като се прави закононарушение по член 182 от Наказателен кодекс , което е несъблюдение на правосъдно решение. Полицията идва и споделя, щом детето не желае, ние нямаме механизъм да го осъществим.
Социалните отчети
Друг проблем, с който се сблъскват родителите, които се борят за децата си, са обществените отчети.
“От “Закрила на детето ” работят при доста добре написани методики, там няма потребност от законова смяна, само че има потребност от по-стриктен надзор да се извършва съществуващата разпоредба. За страдание, огромна част от чиновниците, които работят там са със приблизително обучение, не им изискват подготовка. Това са хора, които са ниско заплатени, не са стимулирани, работата им е извънредно тежка чисто душевен, а това води до отрицателните резултати, на които ставаме очевидци. Затова там би трябвало да се извършва по-строг надзор върху работата на тези чиновници ”, безапелационен е Владимир Ненов.
Проблемът с НПО-тата и подправените жертви
“Тук също има проблем и той е обвързван най-вече с финансирането, изясни бащата и даде образец:
“Ако ти си Неправителствени организации и искаш безусловно откровено, тук не приказваме за зла предумисъл, искаш да помагаш на жертвите и си отваряш Център за отбрана. Той би трябвало да има физическа локация, би трябвало да разполага с кревати вътре, хигиеничен възел, където в случай че пристигна някой, да можеш да го настаниш. Да осигуриш на този човек предпазена среда за 3,5,6 месеца. За всяка една жертва, тези центрове получават възнаграждение - сред 5 хиляди лева - 20 хиляди лева на жертва. Тези пари от време на време идват от държавния бюджет, от време на време от външно финансиране, само че подобен е механизмът, те се финансират на жертва. Тук въпросът е в случай че имаш Център с 50 кревати вътре и той стои празен, дали няма да си стимулиран, да вървиш и да таргетираш душевен неустойчиви хора, да ги настройваш, че те са жертви и по този метод да насърчаваш подправени жертви. Изборът е или да седиш в празен хотел и да не получаваш финансиране, пък да имаш месечни разноски, или по някакъв метод да имаш жертви вътре,които се самоопределят като такива. В общи линии всеки, който желае е добре пристигнал в тези Центрове, и колкото повече услуги му се назначат, толкоз по-добре ”.
Снимка: Pixabay
Ще дораснем ли в България в скоро време да забележим споделено родителство?
“Споделеното родителство има няколко смисли. От правна позиция, това значи и двамата да са равноправни при сключване на документи. В разговорния формат това значи равно време с децата. В момента законът ни лимитира. Според него, в случай че родителите не се схващат, съдът би трябвало да избра един от тях, правата да бъдат предоставени на него. Тоест, детето е наказано на изолираност, да не се вижда с половината си родственици, с изключение на с родителя си. Без значение дали ще има промени в Семейния кодекс или не, даже сегашните текстове разрешават съдът да отсъжда равно време и равна отговорност. ”
“За страдание правосъдната процедура е такава ”, сподели Ненов.
“През 1974-та година има едно определение на Върховен касационен съд, което дефинира тази правосъдна процедура, от този момент се следва този модел. Проблемът на правосъдната процедура е, че не е осъвременена към настоящия метод онлайн. Да, през 74-та година мъжете са излизали заран, с цел да работят по през целия ден в завода, а дамите са седяли у дома да гледат децата си, само че в този момент не е по този начин. Това са прекомерно остарели разбирания ", добави той.
Констанца Илиева
на няколко митинга на татковци в разнообразни български градове.
Според уредниците, съдилищата нарушават правото на децата на еднакъв достъп до двамата родители и бащите нормално са дискриминирани при решения за наставнически права.
" В момента има входирани три законопроекта, които във вторник са прегледани на правна комисия и се надяваме скоро да бъдат гласувани. Целта на тези законови промени е категорично да бъде указано на всички съдилища в страната, те да работят в най-хубавия интерес на детето ", сподели Владимир Ненов, един от уредниците на митинга.
Той има две деца - на 5 и 7 години, които живеят на 300 метра от вкъщи му, и съгласно него няма справедлива причина той да контактува с тях едвам два пъти по 48 часа в месеца.
Снимка: Pixabay
Защо в България към момента споделеното родителство звучи като табу?
" В България може да се приказва за споделено родителство, има го заложено в Семейния кодекс, само че при едно изискване, че и двамата родители са съгласни ", сподели за ФрогНюз Владимир Ненов.
Той разясни, че в България от ден на ден татковци, освен майки, се учат от дефицитите в системата и стартират да се възползват от нея.
“Ако единият родител е малко по-емоционално неузрял, той безусловно отвлича децата и от момента на фактическата разлъка стартира един юридически вакуум. И двамата са безусловно пълноправни родители, само че единият държи децата като заложници. Има доста случаи, става въпрос за физически отвличания на деца. Единият родител взема решение да се реалокира в различен град с децата и другият няма по какъв начин да реагира. В момента, в който стартира фактическата разлъка, се подава една искова молба за бракоразвод, само че първото съвещание, в най-хубавия случай се насрочва след 3-4 месеца. До този миг двамата родители са с безусловно пълноправни права ”, разяснява бащата.
“В момента, в който пристигна съвещанието, какво излиза? Децата през последните месеци са гледани в дома на единия родител, който твърди, че другият родител не се интересува от тях. Съдът дефинира привременни ограничения и до момента в който продължава делото, това решение има силата на правосъден акт ”.
Снимка: Pixabay
“Отвличания ”
Ненов споделя, че “отвличанията ” на деца от личните им родители се е трансформирало в всеобща процедура.
“Хората се изучиха, който пръв отвлече децата, по-късно взима родителските права. Представете си това какъв резултат има върху децата, да те държат в плен и три месеца да нямаш опция да видиш другия си родител. В най-хубавия случай да можеш да го виждаш четири пъти в месеца. Не знам дали има родител, който да е изправен пред подобен риск и да не работи първи. Това е миг на прочувствено положение, в което, който работи пръв, той печели всичко. Това подклажда войни ”, безапелационен е Ненов.
Родителите, които неистово се борят за споделено родителство, са отправили няколко належащи претенции, които са прегледани в правна комисия.
- Бързо правосъдно произвеждане. Всички правосъдни процеси, които касаят деца, да се случват по бърза процедура, да има бърза пътека, тъй като сега правосъдните процеси са доста мудни.
- Да се вкара обозрима хипотеза за споделено родителство. Ако няма тежки потвърдени прегрешения на някой от родителите, по дифолт да се присъжда споделено родителство - равно време и на двамата.
Да се вкара механизъм, който да подсигурява осъществяването на правосъдните решение, откакто те към този момент са влезнали в действие.
- Четвъртото искане е тежко да се криминализира психическия тормоз над деца, процесът, в който единият родител стартира тежко да настройва детето против другия.
Владимир Ненов изясни, че много родители се сблъскват с проблеми във връзка с правосъдното решение с избран режим на контакти.
“Да кажем в петък, в еди какъв брой си часа, аз би трябвало да съм на избрания адрес и да си взема децата. Отиваш там и майката споделя, че те не желаят да дойдат. Единият родител е подучил децата да споделят, че не желаят при другия родител. В случая правният механизъм е да се обадиш на 112 и да заявиш, че имаш правосъдно решение с съответен номер, издадено от еди кой си Районен съд, да изискаш патрул на място, тъй като се прави закононарушение по член 182 от Наказателен кодекс , което е несъблюдение на правосъдно решение. Полицията идва и споделя, щом детето не желае, ние нямаме механизъм да го осъществим.
Социалните отчети
Друг проблем, с който се сблъскват родителите, които се борят за децата си, са обществените отчети.
“От “Закрила на детето ” работят при доста добре написани методики, там няма потребност от законова смяна, само че има потребност от по-стриктен надзор да се извършва съществуващата разпоредба. За страдание, огромна част от чиновниците, които работят там са със приблизително обучение, не им изискват подготовка. Това са хора, които са ниско заплатени, не са стимулирани, работата им е извънредно тежка чисто душевен, а това води до отрицателните резултати, на които ставаме очевидци. Затова там би трябвало да се извършва по-строг надзор върху работата на тези чиновници ”, безапелационен е Владимир Ненов.
Проблемът с НПО-тата и подправените жертви
“Тук също има проблем и той е обвързван най-вече с финансирането, изясни бащата и даде образец:
“Ако ти си Неправителствени организации и искаш безусловно откровено, тук не приказваме за зла предумисъл, искаш да помагаш на жертвите и си отваряш Център за отбрана. Той би трябвало да има физическа локация, би трябвало да разполага с кревати вътре, хигиеничен възел, където в случай че пристигна някой, да можеш да го настаниш. Да осигуриш на този човек предпазена среда за 3,5,6 месеца. За всяка една жертва, тези центрове получават възнаграждение - сред 5 хиляди лева - 20 хиляди лева на жертва. Тези пари от време на време идват от държавния бюджет, от време на време от външно финансиране, само че подобен е механизмът, те се финансират на жертва. Тук въпросът е в случай че имаш Център с 50 кревати вътре и той стои празен, дали няма да си стимулиран, да вървиш и да таргетираш душевен неустойчиви хора, да ги настройваш, че те са жертви и по този метод да насърчаваш подправени жертви. Изборът е или да седиш в празен хотел и да не получаваш финансиране, пък да имаш месечни разноски, или по някакъв метод да имаш жертви вътре,които се самоопределят като такива. В общи линии всеки, който желае е добре пристигнал в тези Центрове, и колкото повече услуги му се назначат, толкоз по-добре ”.
Снимка: Pixabay
Ще дораснем ли в България в скоро време да забележим споделено родителство?
“Споделеното родителство има няколко смисли. От правна позиция, това значи и двамата да са равноправни при сключване на документи. В разговорния формат това значи равно време с децата. В момента законът ни лимитира. Според него, в случай че родителите не се схващат, съдът би трябвало да избра един от тях, правата да бъдат предоставени на него. Тоест, детето е наказано на изолираност, да не се вижда с половината си родственици, с изключение на с родителя си. Без значение дали ще има промени в Семейния кодекс или не, даже сегашните текстове разрешават съдът да отсъжда равно време и равна отговорност. ”
“За страдание правосъдната процедура е такава ”, сподели Ненов.
“През 1974-та година има едно определение на Върховен касационен съд, което дефинира тази правосъдна процедура, от този момент се следва този модел. Проблемът на правосъдната процедура е, че не е осъвременена към настоящия метод онлайн. Да, през 74-та година мъжете са излизали заран, с цел да работят по през целия ден в завода, а дамите са седяли у дома да гледат децата си, само че в този момент не е по този начин. Това са прекомерно остарели разбирания ", добави той.
Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ